Коментари по Бебета блогери

Коментари по Раждането стана скок с парашут от Катерина

Катерина — Sun, 21 Mar 2010 09:24:11 +0000

Здравейте!
С коментата си искам да включа и още един вариант за решение за бъдещите майки. Предвид масовия недостатък на частните клиники в България, а именно незадоволително високия професионализъм, независимо от луксозните условия и съвременната техника в тях, едно друго решение за хората с достатъчно средства е раждане в чужбина.
Майка съм на две деца. И още при първата ми бременност преди 7 години при шанса, които съдбата ми предложи за заминаване в чужбина, изобщо не се поколебах да тръгна бременна с намерението там да родя. Единственият недостатък на раждането в чужбина опира до размера на финансите – до колко ще можеш да си позволиш с теб да бъдат и най-близките ти. Аз нямах тази въжножност и родих съвсем сама, но съм убедена, че не сгреших. Защото отношението към мен там беше като към принцеса. Леко „Ох!“ да кажеш и пресоналът загрижен тича към теб. Настаняват те в самостоятелна родилна стая с всичката техника и удобства за това. Процесът на раждането се следи нон-стоп с най-съвременни методи. Дори кръвното ти налягане се проверява автоматично през равни интервали от време. Дават ти бебето веднага щом излезе от теб. Предлагат ти сама да срежеш пъпната му връв. Отнемат ти го само за минути за да го измият и прегледат. Можеш да се закърмиш от момента в който ти пожелаеш. Ако си преуморена или под наркоза, помощта и за теб и за бебето е гарантирана. … Там реално разбрах какво е истинска грижа, подкрепа, професионална помощ, съчувствие и в болка и в радост.
Преди 2 години повторих съвсем същия сценарий, и то с още по-голямо удоволствие и нетърпение отново да преживея най-щастливите моменти за всяка жена!
Всяка жена заслужава най-съкралните мигове от живота си да ги преживее по най-прекрасния и едновременно най-сигурен начин!
Твърдо подкрепям борбата на обществото в България за постигане на такива условия за родилките тук!
Защото единственото по-добро решение от това, което аз взех и преживях, е да можеш тук в родината да родиш при същите условия и отношение, каквито би получил в чужбина.

Коментари по Искам да съм куче в Швейцария от Александър

Александър — Wed, 17 Mar 2010 13:43:58 +0000

Аз съм майката на Александър и съм съгласна с Вас. Никъде в цивилизованите страни, към които искаме и ние да се приобщим, майка и дете не се изхранват с 120 Е. Нечувано е за двама души държавата да плаща минимална заплата, а народните представители-същите онези търтеи, които дори не благоволяват да отидат на работните си места, получават 3 пъти средната работна заплата за страната. Защо ние получаваме минималната, а те няколко пъти средната, която пък е 2,5 пъти колкото минималната. Ами онези от правителството-вместо да облекчат бизнеса и да подкрепят хората, са се заели да свалят президента. Все едно всичко друго са оправили. А какво ще стане, ако той се заяде и им отнеме мандата? „Горките“ ще останат на улицата. Аз смятам, че за да се напълни Държавната хазна, трябва да се намалят заплатите на депутатите, те самите да бъдат намалени наполовина, да бъдат глобявани за неприсъствие в пленарната зала /ако някой служител в частна фирма не отиде на работа без уважителна причина няколко дни поред, го глобяват или уволняват/. Но най-много пари ще влязат в бюджета, ако се спрат субсидиите за партиите. Който иска да прави партия, да си извади пари от джоба за нея. И на следващите избори нито стотинка за предизборни дрънканици на членове и измислени лидери на новооснованите партийки. Може да се намали числеността на служителите в държавните администрации. И без това не вършат никаква работа. Коефициентът има на полезно действие е под нулата. Те само чакат да дойде някой празник, да стъкмят някое и друго банкетче /с държавни пари/, където да си покажат новите тоалети, пък и да си хванат някой шаран за нов любовник, защото стария им е омръзнал, и защото имат доста свободно време. Харесват ли Ви моите идеи? За съжаление никой от върховете няма да направи подобно нещо, защото ще ощети себе си, пък каквото и да приказват всички идват на власт с едничката мисъл да се облагодетелстват.

Коментари по Долу ръцете от бабите от Александър

Александър — Wed, 17 Mar 2010 13:21:37 +0000

Аз също имам две баби, но и двете работят. Ако съм късметлия, едната ще се пенсионира в края на 2010 година, но понеже живее далеч, едва ли ще дойде де се занимава с мен. Пък и мама се е наточила да ме изпраща на ясла, но си няма никаква идея какво ще прави, ако аз не искам да ходя при децата, и боледувам. С кого ще оставам тогава? Все пак мама ще започне работа. Както са тръгнали нещата в България, май ще трябва да се научим да се отглеждаме сами, а ако не можем-поради бедността, която ще споходи семейството ни, ще се наложи да фотосинтезираме. Ако майките ни не могат да се върнат на предишната си работа, ако живеем под наем, каква заплата трябва да получава татко, за да не гладуваме? Сегашните министри защо не си зададат този въпрос, и по-скоро да намерят решение на проблема с детските градини, възрастта за пенсиониране, правата на майките, ниските заплати на работещите, и високите цени. Аз искам сестричка, но мама категорично отказа, защото и сега им било много тежко финансовото положение. А дали изобщо някога ще стане по-добро. Поне в България няма изгледи да стане в следващите 500 години….

Коментари по Похарчете джакпота, преди да ви отвлекат от Александър

Александър — Wed, 17 Mar 2010 13:10:05 +0000

За този джакпот мама казва, че сигурно е измислила супер секретни числа, щом онези от Тотото не могат толкова време да ги познаят. Но ако все пак чудото стане ще купи една малка къщичка, в която да живеем с нея и тати, но незнае как да опази остатъка, за да ми подсигури образованието. В нашата мила Родина-България нито банките са сигурни, нито сейфовете, нито фондовата борса, нито бурканите закопани в градината на баба, пък аз може и да не искам да уча когато порасна. Мама иска да стана лекар, но на прощъпулника дори не погледнах онези странни неща, за които тя казва че били лекарски слушалки.

Коментари по Първите 100 дни на МС от Александър

Александър — Wed, 17 Mar 2010 12:59:02 +0000

Когато пораснем ще оглавим Правителството. Аз имам страхотни идеи за просперитет на народа ни.

Коментари по Искам да съм куче в Швейцария от Мария Максимова

Мария Максимова — Wed, 10 Mar 2010 21:53:15 +0000

До болка си права Вени. Да си дете в България наистина е рисковано. Оставили сме „бъдещето си“ в ръцете на Провидението, Господ, Природата или там всеки в каквото си вярва. За съжаление у нас адвокати на малтретирани деца не се наемат. Струват скъпо. По-евтино за всички, от които зависи нещо е да си затварят очите, да си запушат ушите… А дечицата, милите едва се чуват от ъгъла. Ъгъл, в който ги натика държавата ни. Говориш за общество. Че то къде е?! Вени, говориш, че социални грижи трябва да минават по домовете, там където се е родило дете. Че как да ги помръднеш от бюрата им тези хрантутници. Та те дори в съседната стая не поглеждат. А в нея живеят деца, които са останали съвсем без родители – добри, лоши, но хич ги няма. Говоря за детските домове, които изобилстват от безумия. За съжаление пушките, за които говориш ще продължат да димят след поредния изстрел. Но за какво да им пука и от какво?! Нашите избраници си гласуват големите заплати, пращат си децата в Швейцария или към друго райско кътче и проблема за тях е решен. А тук бият хлапета, насилват ги, пренебрегват ги. Децата ни газят в парковете по кучешки акита. Ние самите се чувстваме като във влакче на ужасите, докато маневрираме с количките. Не минава ден, в който да не рискуваме да изсипем децата си в калта докато преодоляваме поредното препятствие. А след това си броим всичките 240 лв. пред магазина за памперси и детска храна. Да ни е честито. Печелим титлата „Майка герой“ всеки ден по няколко пъти. Дай Боже най-накрая прогледнем всички ние. И скоро да се питаме като швейцарците: е ли е нужен адвокат на малтретираното кученце. А до тогава… дано останат деца в България.

Коментари по Раждането стана скок с парашут от Мария Максимова

Мария Максимова — Wed, 10 Mar 2010 16:50:35 +0000

Привет и от мен:-) Аз като героиня, която по чудо „оцеля“ при пребиваването си в Майчин дом – цели 19 дни, реших да споделя опита си от Сървайвар-България! Приеха ме на 7-я етаж точно на петък 13-и февруари 2009 г.. Имаше някакъв проблем, та искаха да ме наблюдават. Няма да се впускам в подробности, защото Вени и Момо са си го казали много описателно. Банята, тоалетната по една на етаж, мръсотията и зеещите дупки в прозорците, които запушвахме с каквото намерим, включително и одеяла. Всичко си е там, всичко си е същото. Един гълъб проби блокадата на одеялото на прозореца и ми влетя в стаята. Малко след панорамна обиколка из стаята излезе, оттам откъдето се беше вмъкнал. За щастие само няколко часа по-късно родих и ме преместиха на лъскавия 12-и етаж. За сметка на това пък лекарите си ги бива. Наистина са добри!!! И имено заради тях не бих заменила Майчин дом с частна клиника. Наистина се ражда веднъж, два пъти, три пъти, но моята сигурност и тази на детето ми са преди всичко. Реших да пренебрегна „хотелския“ комфорт, но за сметка на лекарска загриженост и професионализъм. Но не спирам да се чудя как най-добрите АГ лекари у нас се трудят денонощно в такава „следвоенна“ обстановка. И все си мисля, че е крайно време да спрат правителствата да си прехвърлят топката и вината, а депутатите да се чудят колко премии да си гласуват над четири цифрените си заплати. Защото в техните ръце е живота на децата ни, на техните деца.

Коментари по Раждането стана скок с парашут от Нина Васильовска

Нина Васильовска — Tue, 09 Mar 2010 08:32:56 +0000

Здравей, Венко и Момо! Здравей, прекрасен бебешки блок на в. „Стандарт“ ))

Аз съм твърдо „за“ раждането в частна клиника. Всъщност, и в държавните си плащаш. В частните АГ-та даваш малко повече, но поне знаеш какво ще получиш срещу парите си. Едно от най-важните неща е отношението. На първо място ще категоризирам факта, че в частна клиника децата се изписват без никакви инфекции. Това е много важно, имайки предвид, че по-късно всякакъв вид от „коки“-те, с които са се сдобили като подарък, им носят вирусчета и грипчета. Грижата за майките също е страхотна – както физическата, така и психическата. На последно място ще спомена, че там те учат колко е важна кърмата за бебчетата и научават майките да кърмят децата си, което понякога е много трудно.
Един ден всички страхотни кадри от държавните АГ-та ще отидат да работят в чужбина или в частните клиники у нас. Както стана и става в момента с мед. сестрите. Сигурна съм, че нищо в сградите, като обслужване, техника и отношение, няма да се промени. И тогава политиците пак ще пишат поредния закон как да се приватизират сградите на бившите болници или как да се санират, за да се отдадат под наем.

Коментари по Апостолите на първите 7 години от Росица

Росица — Thu, 25 Feb 2010 12:37:14 +0000

Много ми хареса, като повечето материали на Момчил. Продължавайта все така!

Коментари по Апостолите на първите 7 години от Катерина

Катерина — Mon, 22 Feb 2010 14:50:58 +0000

За съжаление, за доста от сънародниците ни в „Апостолите на първите седем години“ има много истина. Радва ме, обаче това, че дъщеря ми не е от тези деца. След 2 месеца ще навърви 7 години – в момента посещава подготвителна група в детска градина „Бърборино“ в София. Там, сред свои връстница тя расте и се възпитава в истински вечните ценности – да обичаш родината си и да милееш за нея, да знаеш кои са героите на България – Кубрат, Аспарух, Борис I, Левски…
Левски. Всеки път, щом ми заговори за него и усешам не просто детското й възхищение, усещам желанието й повече и повече да знае за него. Усещам любов и тъга, че е живял в други времена, различни от нейните….
„Мамо, защо не живеем в квартал Левски?“,
„Мамо, искам да ме запишеш в Първи клас е училище Васил Левски“, а аз дори не знам има ли такова училище в София…
„Мамо, утре е 19 февруари – Обесването на Васил Левски. Може ли да купим цвете за вазичката пред портрета му в детската градина?
… Това нейно обсебване от най-големия ни герой толкова много ми напомня за моето детство, как също като нея и аз бях по детски влюбена в Левски, като в приказен принц, само че той си беше истински, за съжаление живял в други времена. И когато ми спомена за 19 февруари, спомних си колко завиждах на съучениците си, които се хвалеха, че са ходили на Паметника на Левски в София – тогава с родителите ми живеехме в провинцията и те нямаха възможност да ме заведат на екскурзия толква далече. И ето, че сега бе дошъл моментът да дам на дъщеря си, това, което на мен в детството толкова ми е липсвало. За щастие и времето на този ден бе с нас – присъствахме на цялото тържество от самото му начало до края. Дъщеря ми бе много впечатлена първо от паметника, от огромните венци с цветя, с който бе отрупан, после от гвардейците и цялата тържествена церемония в памет на героя, и разбира се, от всички обикновени хора като нас, дошли да изкажат признателността си.
А на въпроса какво ще празнуваме на Трети март, в аванс ще ви отговоря какво би казала дъщеря ми – „Ще празнуваме освобождението на нашата родина България.“ Онези, които биха се пошегували с нея, че след като е родена в Америка, то България не й е родина, тя си има точен отговор – има си две родини, но България й е много по-мила, защото родителите й са българи и защото още от бебе живее в България.