Аз си мислех, че швейцарците са заети по цял ден да ядат шоколад, пък те си правели и референдуми. И какви съдбовни въпроси решават само – да назначи ли държавата адвокати на животните, които са жертва на насилие и на липса на грижи?
Десет бебета преживяха зловещ трус още преди да са поели своята първа глътка въздух. Не в Хаити или Чили, а в България. В Майчин дом – там, където бременните би трябвало да раждат, а не да хващат асансьора за оня свят. Лекарите сравняват травмите на пострадалите в болницата със счупванията на парашутисти. Излиза, че раждането у нас е като скок с парашут. Не е сигурно как ще се приземиш. Но е сигурно, че падаш.
Децата са най-послушни, когато спят. А заспиват най-лесно, когато чуят интересна приказка. В ерата на чалгата, фейсбук и ГМО Шарл Перо и Ангел Каралийчев са някак си демоде. Трябват ни нови, модерни истории и герои за лека нощ. Затова, както си седях на гърнето, се напънах и ъпдейтнах класическия сюжет за принца, който спасява красивата принцеса. Ето как.
Казват, че първите 7 години са най-важни за възпитанието на човек. Казват също, че малките деца копират всичко, което видят и чуят.
През първата си година съвсем естествено започнах да копирам мама и татко. Те мрънкат, защото трябва да плащат сметки, аз мрънкам, защото съм гладен. Научих се и да имитирам някои животни. Ритам като магаре, драскам като тигър, ям като мечо. Наскоро разбрах, че фауната е по-голяма. Сега разучавам какво правят съсела, хамстера и октопода.
Капачка, залепена с тиксо върху копчето на компютъра – така мама осъществява контрол върху достъпа ми до интернет. Едногодишните ми пръстчета са прекалено малки, за да преборят примитивното изобретение, което ми пречи да включа моя прозорец към света.
Здравей, непознато дете!
Видях те на телевизора. Докато ревях за биберона си. И ти ревеше. Макар че сигурно никога не си имал биберон.
Писна ми да достигам целите си с пълзене. И взех, че проходих. Все пак съм мъж на годинка. Време е да покажа, че не съм като кучетата в парка и дървоядите в парламента – мога да се движа, гордо изправен на два крака.
Защо казват, че по Коледа стават чудеса? Нали виждам и чувам – по Коледа стават кражби. А в това няма нищо чудно дори за бебе като мен. Вече ми е ясно, че тук, където съм се родил, е много по-вероятно през комина да влезе някой обирджия, отколкото Дядо Коледа. Докато Добрия старец се чуди с какво да напълни чувала в кризата, коледните апаши не си поплюват. Затова реших и на тях да им драсна едно писмо и да го оставя под елхата. Ето как звучи:
Аз съм „набор” на Тройната коалиция. Родих по същото време, когато тя се сформира.
Откакто разбрах, че си имам още един дядо – Дядо Коледа, все гледам аспиратора над печката и чакам да видя брадата му. Дори не давам на мама да готви, за да не цопне Добрият старец във врялата й супа от картофи и моркови. Покрай шарените реклами за коледни подаръци обаче чух, че вече е приет закон, който може да отведе белобрадия вълшебник не в комина на блока ни, а право на подсъдимата скамейка.