Днес е един прекрасен ден! Слънцето грее. Птичките весело чуруликат. Листата на дърветата закачливо шумолят. Цветята ухаят…

Боже, какви глупави съчинения са писали едно време нашите родители в училище! Колко са били наивни! Толкова ли е нямало кой да ги светне на тема прекрасно?!

Не знам дали България е готова за Шенген. Но аз, макар че съм само на 2 години и 3 месеца, вече съм готов за първи, че даже и за втори клас. Ето какво бих написал, ако бях ученик:

Днес е един прекрасен ден! Америка огрява навсякъде. Хеликоптери бучат над Аботабад. В храстите шават тюлени. Свистят куршуми. Усама е мъртъв, лежи с продупчен череп. Жена му е просната до него. Мирише на кръв. Какъв прекрасен ден! Идеален за Холивуд.

Усама сигурно е казал същото за 11 септември 2001 г. Взривени самолети, сринати небостъргачи, хиляди трупове… Какъв прекрасен ден!

Разбира се, има и ужасни дни, когато живите хора са в повече. Като 30 април, например – тогава разбрах, че за пореден път не съм класиран за ясла. Децата били много. Родителите ми пък са двама, живи, и при това работят – не ми носят нито една допълнителна точка. Ужасен ден беше. Слънцето грееше. Птичките чуруликаха. Мишката на компютъра кликаше…

Какво друго му остава на човек, освен да стисне зъби и да чака някой прекрасен ден.

Публикувано на 04.05.2011 в 10:57 pm в категории Общество. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.