Още съм малък за „Евровизия”, а вече ме карат да пея глупости: „Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте.“ Що за безумие?! Вече е пределно ясно, че тази песен бъка от пестициди. И бебетата у нас разбраха, че който яде чушки и домати, рискува въобще да не порасне.
Какво да кажем за един друг зеленчуково-плодов хит – скъп на бившата здравна министърка Анна-Мария Борисова. В него се зове децата да обядват и вечерят със 100 банана, 200 круши, 300 чушки и домати. Боже, опази! Та това си е опит за убийство! Все едно да пеем, че който пуши и пие, ще бъде силен и здрав.
Крайно време е някой да пренапише овехтелите зарзаватчийски шлагерчета. Или направо да ги забрани, защото подтикват децата към рисковани занимания като яденето на зеленчуци. На някои приказки също трябва да се обърне внимание. Представяте ли си колко химия има в „Приключенията на Лукчо“. Неслучайно Дон Домат е такъв злодей. Сигурно е внесен от Турция или Йордания и е натъпкан поне с девет вида пестициди. Кой знае, може при следващата лабораторна проверка да се окаже, че и на добрия Лукчо не му е чиста работата.
Така че, майки и бащи, баби и учителки, мислете какво пеете на децата. Докато в България се продават зеленчуци, напомпани с отрова, забравете приказките за здравословно хранене. Какво му е полезното на доматения коктейл от дитиокарбамат, хлорталонил, ципродинил, флудиоксонил, пираклостробин, пиридабен, боскалид, карбендазим и металаксил?
Шопската салата вече трябва да се сервира с предупредителен надпис „Яденето й убива“, подобно на пушенето. Всъщност кой знае дали не е по-малко вредно да си пием ракията с цигара вместо със салата?
Доматите – пластмасови, краставиците – гумени. За 2 години, откакто съм се родил, не съм чул една добра дума за тях (изключвам пропагандните песнички). Казват, че някога не е било така. Възрастните помнят стария, хубавия, българския вкус. Децата от града нямат тази привилегия. За нас доматът не е мил и роден, не е ценност дори в спомените ни. Той е просто една червена топка – става за ритане, но не и за ядене. Дали някога ще опитаме онзи, от приказките за едно време? Алек Попов разказва как точно такъв домат успял да накара една българка, живееща на Запад, да се върне в родината при корена си. Повечето деца от моето поколение обаче няма да са подвластни на тази магия.
Песента на българския зарзават е изпята. Освен ако не тръгнем на кръстоносен поход срещу отровните зеленчуци. Да бойкотираме не песните, а синтетиката, която ни пробутват по пазари и магазини. За начало всеки може да подари на майка си за 8-и март разсад вместо цвете. Все ще се намери място за някой друг корен на терасата. Звучи смешно, отчаяно и наивно. Но е дошло време да садим корени. Български корени. Време е за мисия „Домат“.

Публикувано на 22.02.2011 в 2:55 am в категории Общество. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.