Аз съм будно дете и искам гласът ми да се чува. Още не съм навършил две години, но вече стачкувам. Вчера, например, реших, че съм прекалено уморен, за да ходя пеша до детската кухня. Рев до дупка – и си извоювах возене с автобус. Мама, която не умее да преговаря с терористи, веднага ме метна на рейс 280, макар и само за две спирки. А вътре беше пълно с други будни деца. И понеже съм в попивателна възраст, запаметих всичко, което чух, подобно на малко, завряно зад седалката СРС.
- Тая година още не съм изтрезнявал – изломоти един батко. – Довечера пак съм на купон. Добре, че даскалото почва, да си дремна малко.
- Оф, и аз се изкъртих от купони! Но довечера ще чета „Под игото“ – проплака какичката, седнала до баткото.
- Ъ, ти луда ли си, или си пияна ?!
- Абе, майка ми разреши да не ходя на училище днес (б.р. – 3 януари), ако прочета цялата книга.
- Прецакала си се. Това нещо не се чете. Осем пъти съм го почвал и не съм стигал по-далеч от първата страница.
- И на мен не ми върви. Особено началото е много досадно – оня, как се казваше… Марко, вечеря с децата си. Пълно е с описания. Нема ник’ъв екшън
- Аз, като не успях да прочета книгата, изгледах филма.
- Той поне става ли?
- Ъ, и той е тъп, но отнема по-малко време.
- Викам на баща ми: „Я ми разкажи „Под игото“. А той: „Как да ти го разкажа, като и аз не съм го чел“. Тая книга и на него му е била тъпа навремето, и на мен ми е тъпа сега. Защо въобще се изучава?! Уж правят някакви реформи в образованието.
- Ъ, реформи! Всичко е мухлясало.
- Занимават ни с глупости, а аз още не съм си избрала рокля за бала. Искам да е червена и да отива на маратонки.
- Рокля с маратонки – яко! А майка ти що те гърчи да четеш, все едно не е била ученичка?
- Хвана я шубето, че ще ме скъсат на матурите.
- Споко, бе! Брат ми е много по-тъп от теб, а миналата година избута всички матури. Сега е студент.
На връщане от детската кухня пак въстанах срещу ходенето пеша и пак се повозих на автобус. Този път се оказах до двойка студенти:
- В Монтана ли изкара празниците?
- Ква Монтана, бе, човек?
- Ти не беше ли от там?
- От Хасково съм.
- Е, то Хасково не е ли до Монтана?
- Глупости! Ти май си скаран с географията. Хасково е на юг, а Монтана е на североиз…, североза…, абе, на север. Много са далеч един от друг.
- Е, зависи от гледната точка. Представи си, че живееш в Лондон. Тогава и Хасково, и Монтана ще ти се падат на изток. А разстоянието между тях ще е една плюнка.
Добре, че в автобусите не се качват депутати, кой знае какво още щях да чуя.
Скоро ще навърша две. Не съм чел „Под игото“, но съм бунтар. Не знам къде се намират Хасково и Монтана, но искам да превзема света. Като някои абитуриенти и студенти, които ходят на училище, за да си почиват от ваканциите.
В автобус 280 със сигурност се качват и други деца. Те може би са чели Вазов и знаят, че за да правиш революция, трябва да имаш достойна кауза. Всичко останало е като плач на двегодишно хлапе.

P.S.: Репликите са подслушани незаконно и са извадени от контекста между няколко автобусни спирки. Но за съжаление са истински.

Етикети: "Под игото", пиянството, СРС

Публикувано на 04.01.2011 в 1:26 pm в категории Общество. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.