Не пий от бирата на баща си! Защо човъркаш GSM-а на майка си?! Не пипай с мръсни ръце! Престани да ревеш! Изцапан си с кал до ушите! Пак си се наакал!…
Писна ми по цял ден да ме хокат. Да дебнат всяка моя крачка и да ме обвиняват за щяло и нещяло. Баста! Искам вот на доверие. Или получавам безусловна подкрепа за 18-годишен мандат на управление в това семейство, или още сега си грабвам шапката и си тръгвам. Да видим тогава кой ще се нагърби да е детето вкъщи, при положение, че майка и татко не са готови да правят второ. На всички трябва да е ясно, че аз съм настоящето и бъдещето в този дом.
Речено-сторено. В деня на вота строих всички (интер)активни играчки, които съм събрал през първите две години от мандата си. „Не забравяйте, че вие сте тук благодарение на мен. Ако не се бях родил, сигурно още щяхте да събирате прах в някой магазин. Махна ли се – всички отивате в мазето“, размахах им пръст. После ги натиснах по копчетата – нека говорят.
„Па-па-па“, започна одобрително жълтото пате. Плюшеният котарак измърка и ми подаде лапа. „Хи-хи“, закикоти се маймунката. „Джаф-джаф“, заподскача кучето и ритна чаша с вода в муцуната на хъркащия мечок. Докато малкият хамстер цирикаше заядливо и се въртеше в кръг, образователният ми телефон звънна и важно каза: „Здравей! Време е за азбуката – а, б, в…“.
„U – umbrella“, прекъсна го английскоговорещият ми лаптоп. „Дрън-дрън“, удари весело с чинели палячото.
Дебатът сигурно щеше да продължи до пълно изтощение на батериите, но телевизорът заглуши плюшено-пластмасовата врява: „Вотът на доверие се приема“. Играчките си отдъхнаха като „Оркестър без име“: „Оставаме, оставаме“.
Докато заспивах доволен и умиротворен, електронното ми пиано тържествено свиреше: „Тръгнал кос/ с дълъг нос/… Ходил, ходил, па се спрял,/ три коли мухи изял,/ тупнал с крак,/ тръгнал пак-/ бре-бре, че юнак!“

Етикети: вот

Публикувано на 22.01.2011 в 10:34 am в категории Общество. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.