Момчил Стоянов
Бабо, защо са ти толкова големи ушите?
а) За да слушам по-добре;
б) Защото не слушам и ми ги дърпат за наказание;
в) Не съм баба, а Кумчо Вълчо.
С този въпрос трябва да се пресяват кандидатите за детски градини. Така от най-ранна възраст ще бъдем подготвени за слушането, слухтенето, подслушването и всякакви други ушни заболявания, които напоследък са плъзнали като епидемия.
Не казвайте, че тази тема не е детска работа. Човек започва да подслушва, още докато е в корема на майка си. Това е признак, че се развива нормално. Бях ембрион на 15-16 седмици , когато за първи път чух гласа на мама. Оттогава слушам внимателно какво се говори и трупам информация. Като „бръмбар“ в министерски телефон. Казват, че един ден, като проговоря, ще стане страшно. Ако междувременно някой лекар като д-р Маджунов не ми спука тъпанчетата и не ми изтръгне сливиците.
В приказките, с които ме приспиват, също много се подслушва. Малечко Палечко подслушва родителите си, които по време на криза кроят планове как да изоставят него и братята му в гората. Същото правят Хензел и Гретел. Благодарение на подслушването децата намират верния път, но еднократно. Родителите все пак успяват да се отърват от тях. Добре че става въпрос за приказки и краят е щастлив. Особено поучителна е историята за Али Баба. Той подслушва разбойниците и така научава тайната реплика „Сезам, отвори се!“, която го прави богат. Печели, защото ползва секретната информация с мярка. За разлика от брат си, който злоупотребява с нея и заплаща с живота си.
Колкото повече расте човек, толкова историите за подслушване стават по-страшни. След време ще тръгна на училище и през някоя ваканция може би ще прочета „Хамлет“. А там нещата май са много гнили. Неслучайно легендата разказва, че бащата на датския принц е убит от брат си, който му излива отрова в ухото. Дочух от един отличник, че в пиесата на Шекспир Клавдий решава да отстрани Хамлет, след като подслушва разговора му с Офелия. По-късно Хамлет убива подслушващия го Полоний, мислейки го за Клавдий. В резултат Офелия полудява и се самоубива, брат й и принцът взаимно се избиват, кралят и кралицата също умират. Истинска морга! Излиза, че подслушването е като изливане на отрова в ухото, резултатът е един и същ.
Сега на мода са турските сериали, а в тях също пада голямо слухтене. Лейля подслушва Шевкет, който говори тайно с Ферхонде, която пък е подслушвана от Оуз… Драмата, която уж е замряла, отново се заплита. Следват още 150 серии, подгизнали от сълзи и сополи – зрелище за народа и хляб за продуцентите. Въпросът не е кога всичко ще свърши. Въпросът е: Къде живеем?
а) В приказка;
б) В Шекспирова трагедия;
в) В турска сапунка.
Етикети: подслушване, ушите