Момчил Стоянов
Аз ще си купя танк, за да стигна до парка
Девет месеца е добра възраст да стана милионер. Като гледам колко млади момичета и момчета са подкарали скъпи лъскави коли, ми става ясно, че в тая държава много се печели на тото. Затова и аз реших да си пробвам късмета за големия джакпот от 2,3 млн. лева. Мама ще пусне фиш с числата от рождената ми дата и кой знае, след някой друг ден може да се събудя богат. Вече не мога да спя от вълнение. Педиатърката ми твърди, че съм настинал, а всъщност мен ме тресе от мисълта, какво ще правя с толкова пари. Трябва да имам план и да ги похарча, преди да са ме отвлекли за откуп.
Естествено първо ще почерпя. Все още нямам много другарчета, но приятелите идват с парите и скъпите играчки. Като за начало ще поръчам по едно пюре от круша за всички бебета в парка. (Много е вкусно! Чудя се защо възрастните се черпят с уиски и бонбони.)
За да отида дотам в подобаващ за един милионер вид обаче, ще трябва да си сменя колата. Сегашната ми не е лоша – бързо се сгъва, има леко алуминиево шаси, колела с амортисьори, сенник с прозорче, зимно покривало, петточков колан и всякакви други екстри. Само че от къщи до парка целият й блясък потъва в кал. Освен това така друса в дупките, че ме е страх да не си глътна двете поникнали зъбчета.
Най-добре е с парите от тотото да си взема танк. Така дори паркиралите върху тротоарите коли ще ми се видят като малки вълнички в бебешко корито. А момичетата от детската площадка ще се редят на опашка, за да направят по едно кръгче с мен. Понеже нямам шофьорска книжка за танк, ще се наложи да си купя.
Нe вярвам да е проблем, защото чух, че 15 000 са станали шофьори по този начин. Трябва да предвидя и специален бюджет за катаджиите, които ще ме спрат, за да ми честитят печалбата. Ще трябва да реша и проблема с паркирането пред блока. Няма да газя, всичко ще е законно – ще си купя улицата.
Детска градина няма да купувам, но ще бутна някоя друга хилядарка, за да си осигуря място за догодина, когато ще отпадна от класирането за ясла.
Грехота ще е, ако отсега не се погрижа и за образованието си. Видях по телевизията как един батко се хвали, че е спечелил 100 000 лева, с които ще си купи апартамент и ще задели за едно висше. Явно евтино го продават, висшето. Аз, като грабна 2 милиона, що да не си напазарувам две-три дипломи. Да има.
Ще дам някой лев и на мургавия Краси от съседния вход. Той е по-малък от мен и е много ревлив, но като порасне ще ме уреди с хубава работа. Току-виж ме направи окръжен прокурор. Вече си разменихме гумените GSM-и.
Мислех да си купя и зимни обувки, защото скоро смятам да прохождам. Като тегля чертата обаче, май джакпотът свърши. Е, нали си имам мама и тати, няма да остана бос.
За какво друго може да се похарчи джакпотът ?
Като говорим за „джакпот“, чух вчера мама и тати да обсъждат, че ако тати пуснел фиш и спечелим някакви „милиони“, щял да купи малка къщичка и да отидем да живеем извън „този задимен град“. Тогава бебето (това съм аз) щяло да стои по цял ден навън и да диша чист въздух, както и да го грее хубавото слънце.
Да ви кажа честно, не знам какво е „джакпот“, нито какви са тия „милиони“, обаче ми хареса, че ще стоя по цял ден навън. Ще ми бъде много добре голямото слънце да грее бузките ми и може би да не се налага мама да ми дава онова от шишенцето по една капка всяка сутрин. Също така би било чудесно да си играя по цял ден с червените и жълтите листенца, както и да се радвам на онези бели неща, които хвърчаха преди ден от небето. Въобще, тъкмо ми хареса това бъдеще и тати каза с усмивка – „Да, ама май няма да пусна фиша. И без тези милиони ще сме щастливи.“
А аз, объркан от смяната в позицията, а-ха да се разплача и той дойде, гушна ме, вдигна ме на самолетче и се разсмяхме.
Тогава разбрах, че и без къщичката с големия двор, с тати и мама ще сме си добре. Явно този „джакпот“ и онова другото – „милионите“ нямат значение, когато хората се обичат:)