Момчил Стоянов
Напоследък мама ме приспива с приказката за трите прасенца. Ония, дето решили да си построят къщички, за да прекарат зимата на топло. Едното си стъкмило сламена, второто – дървена, а третото направило по-сериозна инвестиция и вдигнало каменна. Злият вълк обаче издухал първите две. Наложило се останалите без покрив прасенца да се скрият при третото, чийто дом Вълчо не успял да превземе. Възрастните трябва по-често да четат детски приказки като тази, вместо да се ровят в разни тайни доклади. Стига кочини, стига кал! Ако живеехме в добре укрепена къща, нито вълкът, нито зимата, нито кризата, нито дори грипът щяха да изглеждат толкова страшни. Но явно тук, където съм се родил, нещата стоят като в приказката – двама от всеки трима се крият в паянтови колибки. Затова българите винаги са неприятно изненадани, ужасени и поразени.
Вече ми просветна защо на новия грип му викат свински, при положение че болните хора са повече от болните прасета. Той е в ролята на злия вълк, който захапва къща след къща, държава след държава. Някои, като нас и Украйна, го боцкат със суха трева и пръчки. Свинска работа. Други му чупят главата с камъни. Да се пазиш от вируса злодей с ваканция, вместо с ваксина, е все едно да се криеш в сламена къщичка. Не знам опразниха ли се интернет залите и дискотеките, защото мама не ме пуска там, но пейките в парка се напълниха с ученици, които от сутринта борят вирусите с бутилка бира в ръка. Сега разбирам смисъла на поздрава „Наздраве!“.
Все пак добре че се родих миналата зима, когато грипът си беше нормален и не мореше бременни жени. На това му се вика да удариш джакпота. Стискам палци на всички бебета, които сега са в корема на майките си. Дано не се срещат с коварния свински душманин. Аз вече имах лек сблъсък с негов роднина и за щастие се разминах само с хрема и кашлица. Пия билкови капки и витамин С с надеждата, че няма да ме повтори. Лекарите съветват това да прави всеки, чийто имунитет е застрашен, независимо дали е хлапе или депутат. Трудно се удържа фронтът с вирусите у нас. Извинявам се на всички деца, които може би съм заразил, докато болен чаках на опашка за преглед пред лекарския кабинет. Какво да направя, такъв е редът – свински!
Извинявам се и на 8-месечната ми приятелка, която се съгласи да я имунизират срещу пневмокок за 150 лева, следвайки моя пример. След ваксината тя лежа в болница с тежък отит, защото нейната лекарка й била инжекцията, без да обърне внимание, че гърлото й е възпалено. Съжалявам, здравеопазването ни е такова – свинско!
Може би нашата приказка ще има щастлив край само ако всички се изнесем в някоя каменна къща – страна, в която наистина умеят да пазят здравето. Не свинското, а човешкото.
Етикети: имунитет, прасенца, свински грип